дървени пластики | снимки | пътешествия  | за мен | пиши ми | следващата >>>  

Право да си кажа, като тръгнахме за Перник и не очаквах да видя толкова мащабно нещо. Мислех си, че това са някакви читалищни състави, които дефилират в града. Обикновено репортажите по телевизията за кукерския фестивал дават кадри само от представянето на групите на естрадата, а то е най-скучната част. Може дори и да не се гледа. Аз го пропуснах.

Приятелите ми се бяха наредили на площада зад опънатите въжета да погледат и поснимат танците на кукерските формации, а аз тръгнах надолу по улицата откъдето идваха кукерите. И всъщност се оказа, че именно там – по улиците на Перник е истинският купон. Преди да стигнат до площада публика и участници са смесени в един неописуем карнавал. Като в Рио. /Макар, че никога не съм ходил в Рио/. Едно умалено, балканско Рио с цялата му етническа красота и мизерия.

Шаренията, маските, циганките кършещи кръшни кючеци и мъже със саби и четнически униформи приклякащи в тежки хора, половинките домашна ракия, стърчащи от задния джоб на почти всеки – маскиран или не … едновременното думкане на десетки барабани, тъпани, воя на кларинетите и зурните и гайдите, хлопането на хилядите хлопатари, чанове, звънци и звънчета, накичени по главите, поясите и краката на кукерите …. Всичко това не може да те остави само наблюдател. Няма значение дали обичаш чалгата или не – въпросът просто губи смисъл. Ставаш участник в общата еуфория. Грабва те. Повлича те. Завърта те и ти преставаш да бъдеш ти. Света престава за теб да се дели на “групи танцьори представящи своето изкуство” и “зрители дошли да видят кукерските изпълнения”. Всички стават едно общо – млади и ветерани, жени и мъже, цигани и българи и турци и сърби и македонци, маскирани и немаскирани, всички са като едно единствено живо същество, подскачащо и танцуващо в ритъма на тая неописуема балканска музика, наречена от Горан Брегович underground-cyochek, едно същество което постоянно расте, увеличава се с още и още прииждащи от улиците, от пристигащите рейсове хора – в традиционни или народни носии, маскирани с кози, мечешки и какви ли не кожи, костюми, пера, боядисани лица... И над цялото това множество се носи димът на скарите и аромата на греяна ракия и вино.

Такова зрелище не може да те остави безразличен. Започваш да вярваш, че злото, ако не цялото, то поне малка част от него е било прогонено от кукерите.

Перник 21.01.2002